6.01.2009 г., 1:01

Хайку за вълци

2.7K 0 13
Вълчи поглед срещам в тишината.
Тъмни, жълтеникави очи...
Призрачно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кучка с кученцата
    Вълчица сред глутницата
    Единака сам
    Тов по скоро е сенрю ма пак е от Хайку. И тва с 5-7-5срички от 1800и некоя е позволено да не се спазва нарича се свободно Хайку.
  • вълк единак
    и под луната
    зов на вълчица
    ето едно хайку ощетъй де, дребосък от мен
  • Хаха, хайку или не? Това ли стана въпроса? Няма значение какво е, важното е,че им смисъл. Да, вълкът- единакът, самотникът, свирепият- само в неговите очи, дори и жълтеникави, може да се разчете най-тъжната съдба, но и може би една от най-свободните
  • Хайку или тристишие - все е поезия... Останалото е игра на думи! Благодаря отново за всички коментирали!
  • абе вземете си резберете и по тая тема ... хайку да си е-- майку... какъв е тоя зор да се казва хайку ... много сте свързани с източната филосифия...

    хареса ми тристишието ...

    пипи87 (Павлина Кьосева)
    лоши сме в тоя сайт ... така е ... а що мен никой не би ме спрял и не би убил мерака ми към писане ... дори и като по- малък ...
    щото трябва характер ... и любов към писането ...

    а на "френч- фрайс" как им казват във Франция ... на брюкселското зеле в брюксел ... на сицилианската вратовръзка ... и тн.

    а ти като си купеваш кисело мляко какво казваш - едно българско кисело мляко ли ...


    какво и е на думата тристишие ... защо... викам питам и сам си отговарям...


Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...