14.05.2007 г., 9:50

Хамакът на Пинче

841 0 9
Във пленителна нощ, сред градинския мрак,
под надвиснали клони белее хамак.

И в хамака, на хълбок, полегнала фея!
Аз политнах напред - да прилегна до нея!

Моят ангел-хранител изскочи пред мен!
Аз за пръв път го виждах така разгневен.

Той решителна длан във гръдта ми опря
и от тази безумна постъпка ме спря:

"- Закъде се засили? Не виждаш ли сам -
не хамак е това, а коварен капан!

Всеки който прилегне на този хамак,
иска пак, иска пак, иска пак, иска пак!

И, забравил за дом и семейство, се моли:
- Пинче, Пинченце, Поленка, Поленце, Поли!

Но ни Поля, ни Господ не ще го спаси -
той обесен над този хамак ще виси!

Не бъди неразумен, не ставай хлапак!
Бъди истински мъж, не бъди папарак!"

Аз се сепнах, усетил в душата си хлад.
С поглед вперен напред, заотстъпвах назад.

После бързо се спуснах във бяг ужасЕн,
Тъй от този кошмарен хамак бях спасен!

Но на мисли безсънни сред черния мрак,
в моя взор мержелее все този хамак -

сред пленителна нощ и с вълшебната фея...

И изгарям от жал, че не легнах до нея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И от мен усмивки *_*.
  • Язък ...


    Поздрав и усмивка.
  • Благодаря на всички, които харесахте този стих! И особено на тебе, Пинче!
    Във форумите имаше заглавие: "Как се прави поетичен купон". По този въпрос може да се пита Пинче - че тя организира няколко такива в двора на къщата си. А на два от тях, макар и за кратко, имах щастието да присъствам и аз!
  • в градинската нощ свети моя хамак
    сега го люлея- от центъра чак,
    но още в душата ми пеят щурците,
    и още за моя ангар ме разпитват))

    хи-хик*

    благодаря ти за този стих, приятелю*

  • Страхотно!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...