Във пленителна нощ, сред градинския мрак,
под надвиснали клони белее хамак.
И в хамака, на хълбок, полегнала фея!
Аз политнах напред - да прилегна до нея!
Моят ангел-хранител изскочи пред мен!
Аз за пръв път го виждах така разгневен.
Той решителна длан във гръдта ми опря
и от тази безумна постъпка ме спря:
"- Закъде се засили? Не виждаш ли сам -
не хамак е това, а коварен капан!
Всеки който прилегне на този хамак,
иска пак, иска пак, иска пак, иска пак! ...