14 мая 2007 г., 09:50

Хамакът на Пинче

831 0 9
Във пленителна нощ, сред градинския мрак,
под надвиснали клони белее хамак.

И в хамака, на хълбок, полегнала фея!
Аз политнах напред - да прилегна до нея!

Моят ангел-хранител изскочи пред мен!
Аз за пръв път го виждах така разгневен.

Той решителна длан във гръдта ми опря
и от тази безумна постъпка ме спря:

"- Закъде се засили? Не виждаш ли сам -
не хамак е това, а коварен капан!

Всеки който прилегне на този хамак,
иска пак, иска пак, иска пак, иска пак!

И, забравил за дом и семейство, се моли:
- Пинче, Пинченце, Поленка, Поленце, Поли!

Но ни Поля, ни Господ не ще го спаси -
той обесен над този хамак ще виси!

Не бъди неразумен, не ставай хлапак!
Бъди истински мъж, не бъди папарак!"

Аз се сепнах, усетил в душата си хлад.
С поглед вперен напред, заотстъпвах назад.

После бързо се спуснах във бяг ужасЕн,
Тъй от този кошмарен хамак бях спасен!

Но на мисли безсънни сред черния мрак,
в моя взор мержелее все този хамак -

сред пленителна нощ и с вълшебната фея...

И изгарям от жал, че не легнах до нея!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И от мен усмивки *_*.
  • Язък ...


    Поздрав и усмивка.
  • Благодаря на всички, които харесахте този стих! И особено на тебе, Пинче!
    Във форумите имаше заглавие: "Как се прави поетичен купон". По този въпрос може да се пита Пинче - че тя организира няколко такива в двора на къщата си. А на два от тях, макар и за кратко, имах щастието да присъствам и аз!
  • в градинската нощ свети моя хамак
    сега го люлея- от центъра чак,
    но още в душата ми пеят щурците,
    и още за моя ангар ме разпитват))

    хи-хик*

    благодаря ти за този стих, приятелю*

  • Страхотно!!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...