7.10.2007 г., 11:50

Хаос!

771 0 11

Освирепяла буря носи трупове
по разярената повърхност на водата,
небето се разцепва в страшен тътен
и хвърля цялата си ярост към земята.

И всичко живо е сковано в отчаяние.
Природата се гърчи във агония,
а аз подритвам своите желания
в прахта на своята вина. Ирония!

На кръстопътя на страстта се блъска
в объркване различния ни статус.
Сърцето ми напира да се пръсне,
а ти си тръгваш. Просто! Хаос!

Ще вържа всики пътища на възел!
Ще пусна дявола във женското си тяло!
И ако още искаш да си тръгнеш - бързай!!!
Останеш ли - оставаш мой изцяло!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Пеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...