Oct 7, 2007, 11:50 AM

Хаос!

  Poetry
774 0 11

Освирепяла буря носи трупове
по разярената повърхност на водата,
небето се разцепва в страшен тътен
и хвърля цялата си ярост към земята.

И всичко живо е сковано в отчаяние.
Природата се гърчи във агония,
а аз подритвам своите желания
в прахта на своята вина. Ирония!

На кръстопътя на страстта се блъска
в объркване различния ни статус.
Сърцето ми напира да се пръсне,
а ти си тръгваш. Просто! Хаос!

Ще вържа всики пътища на възел!
Ще пусна дявола във женското си тяло!
И ако още искаш да си тръгнеш - бързай!!!
Останеш ли - оставаш мой изцяло!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети Пеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...