4.07.2015 г., 11:15

Хаос

658 0 0

В този хаос от минути и безвремие,

забравихме за нашата единствена Любов.

Превърнахме я в ежедневно потребление,

загърбихме я, отделихме се дори от Бог!

 

Забравихме за нашите мечти красиви,

за птиците и залеза на онзи плаж любим.

И дните си превърнахме в бодли трънливи.

В които работа и тиха вечер си делим.

 

Върни ми думите, изпълнени с тиха радост,

че аз съм с теб и ти с мен, върни!

Че любовта отлита като летен гларус

от онзи, който не успява да я оцени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Недялкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...