Jul 4, 2015, 11:15 AM

Хаос

  Poetry » Love
659 0 0

В този хаос от минути и безвремие,

забравихме за нашата единствена Любов.

Превърнахме я в ежедневно потребление,

загърбихме я, отделихме се дори от Бог!

 

Забравихме за нашите мечти красиви,

за птиците и залеза на онзи плаж любим.

И дните си превърнахме в бодли трънливи.

В които работа и тиха вечер си делим.

 

Върни ми думите, изпълнени с тиха радост,

че аз съм с теб и ти с мен, върни!

Че любовта отлита като летен гларус

от онзи, който не успява да я оцени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Недялкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...