16.01.2009 г., 7:44

Хаос на вълна

818 0 0
От полета красив на птица
съзрях безбройните цветя,
които някак сито и небрежно
показват свойта свежа красота.

И устните ми денем се оплитат
в тая пустош, небрежна и сама.
И думите човешки игнорирам
дълбоко в мойта неземна душа.

И слънце, и вода се пак преплитат,
когато удавя себе си в твоите очи.
Когато нишката - зелената се слива
с моите и твоите мечти.

Прииждам тихо, бавно... сляпо...
Отворена за теб и всичко свято.
Небрежна и покварно мила,
защото аз съм хаос на вълна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...