От полета красив на птица
съзрях безбройните цветя,
които някак сито и небрежно
показват свойта свежа красота.

И устните ми денем се оплитат
в тая пустош, небрежна и сама.
И думите човешки игнорирам
дълбоко в мойта неземна душа.

И слънце, и вода се пак преплитат,
когато удавя себе си в твоите очи.
Когато нишката - зелената се слива
с моите и твоите мечти.

Прииждам тихо, бавно... сляпо...
Отворена за теб и всичко свято.
Небрежна и покварно мила,
защото аз съм хаос на вълна.