6.11.2015 г., 23:37 ч.

Хапки 

  Поезия » Друга
470 0 2

 

Клетката на клетките

гъмжи от страховете ти,
гладни и свирепи са,
храниш ги със себе си.

Късаш и им даваш
първо от мечтите си,
сетне - всички истини,
после ги гощаваш
с близки и любими,
най-подир, с душата си
да оглозгат всичкото,
и зримо, и незримо.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Бравос младеж!
  • Благодаря, но не ви ли се струва ритъма малко вповече? Като го чета звучи като рап, което само по себе си не е толкова лошо, но някак си се натрапва...
Предложения
: ??:??