14.02.2008 г., 13:32

Hard love...

1.4K 0 3
Знам, че ще е трудно,
още отсега личи...
Колкото и да е мътно,
светът няма да се разруши!

Обичта крепи ни и винаги ще е така.
Даже да боли,
пак ще сме срещу съдбата!

Няма да се примиря.
Не бива. С моята радост ще съм!
Дори това да ме убива!

И сълзите тихо ще преглъщам,
с надежда, че усмивка ще ме навести...
Снимката ти вечер ще изваждам
от шкафчето на моите мечти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрийка Германова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...