22.04.2006 г., 22:49

Харесвам те!

1.7K 0 5

Седим един до друг двама,

гледам те с гаснещи очи.

За ръката искам да те хвана

да целувам твоите устни.

Изпивам те с поглед цяла вечер,

не виждаш ли?! Харесвам те!

Кагато танцувахме,

прегърнал ме бе с твоите ръце,

усещах  аромата на парфюма ти...

направо бях на седмото небе.

Дали харесваш ме и ти така,

дали мечтаеш както аз

тайничко в нощта...

или залъгваш се с мен,

както другите момчета до сега?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДаяНчеТооо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • копирах без да искам стиха ми тук...ц.ц.ц...
  • опааааааа
  • Щастието бе за мен недостижимо,
    не се познавах с него лице в лице.
    Желанието от мен не бе постижимо,
    живееше без надежда моето сърце.

    Душата ми, ограбена и пуста,
    без вяра, надежда, любов.
    Не можех в живота смело да препусна
    и мислех, че така ще е до гроб.

    Останах сам самичка,
    живееща в тоз свят несправедлив и съров.
    Копнеех да политна като волна птичка
    и да намеря голямата любов.

    Отворила душата си към всички хора,
    отвръщаща на зло с добро,
    аз търсех отсреща силна опора,
    но отвръщано ми бе със зло.

    И изгубих вярата във вси1ки същества,
    живеех с ограбена и самотна душа.
    Не можех да се засмея дори за малките неща,
    останах си сама.

    В затвор, като затворник,
    в кафеза като птичка,
    аз исках да съм свободна и щастлива,
    исках да не съм самичка.

    Реших - ще се опитам да съм подла и зла,
    ще стана коренно различна.
    Дано поне така, когато не съм добра,
    за хората да съм привична.

    Загърбих всичко-болки и сълзи,
    загърбих и причтелите.
    Обърнах се и погледнах на света с други очи
    и така започнаха да ме уважават при
  • Добре е според мен!
  • Идеята е добра, но се нуждае от коригиране!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...