22.04.2006 г., 22:49

Харесвам те!

1.7K 0 5

Седим един до друг двама,

гледам те с гаснещи очи.

За ръката искам да те хвана

да целувам твоите устни.

Изпивам те с поглед цяла вечер,

не виждаш ли?! Харесвам те!

Кагато танцувахме,

прегърнал ме бе с твоите ръце,

усещах  аромата на парфюма ти...

направо бях на седмото небе.

Дали харесваш ме и ти така,

дали мечтаеш както аз

тайничко в нощта...

или залъгваш се с мен,

както другите момчета до сега?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДаяНчеТооо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • копирах без да искам стиха ми тук...ц.ц.ц...
  • опааааааа
  • Щастието бе за мен недостижимо,
    не се познавах с него лице в лице.
    Желанието от мен не бе постижимо,
    живееше без надежда моето сърце.

    Душата ми, ограбена и пуста,
    без вяра, надежда, любов.
    Не можех в живота смело да препусна
    и мислех, че така ще е до гроб.

    Останах сам самичка,
    живееща в тоз свят несправедлив и съров.
    Копнеех да политна като волна птичка
    и да намеря голямата любов.

    Отворила душата си към всички хора,
    отвръщаща на зло с добро,
    аз търсех отсреща силна опора,
    но отвръщано ми бе със зло.

    И изгубих вярата във вси1ки същества,
    живеех с ограбена и самотна душа.
    Не можех да се засмея дори за малките неща,
    останах си сама.

    В затвор, като затворник,
    в кафеза като птичка,
    аз исках да съм свободна и щастлива,
    исках да не съм самичка.

    Реших - ще се опитам да съм подла и зла,
    ще стана коренно различна.
    Дано поне така, когато не съм добра,
    за хората да съм привична.

    Загърбих всичко-болки и сълзи,
    загърбих и причтелите.
    Обърнах се и погледнах на света с други очи
    и така започнаха да ме уважават при
  • Добре е според мен!
  • Идеята е добра, но се нуждае от коригиране!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...