Apr 22, 2006, 10:49 PM

Харесвам те!

  Poetry
1.7K 0 5

Седим един до друг двама,

гледам те с гаснещи очи.

За ръката искам да те хвана

да целувам твоите устни.

Изпивам те с поглед цяла вечер,

не виждаш ли?! Харесвам те!

Кагато танцувахме,

прегърнал ме бе с твоите ръце,

усещах  аромата на парфюма ти...

направо бях на седмото небе.

Дали харесваш ме и ти така,

дали мечтаеш както аз

тайничко в нощта...

или залъгваш се с мен,

както другите момчета до сега?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДаяНчеТооо All rights reserved.

Comments

Comments

  • копирах без да искам стиха ми тук...ц.ц.ц...
  • опааааааа
  • Щастието бе за мен недостижимо,
    не се познавах с него лице в лице.
    Желанието от мен не бе постижимо,
    живееше без надежда моето сърце.

    Душата ми, ограбена и пуста,
    без вяра, надежда, любов.
    Не можех в живота смело да препусна
    и мислех, че така ще е до гроб.

    Останах сам самичка,
    живееща в тоз свят несправедлив и съров.
    Копнеех да политна като волна птичка
    и да намеря голямата любов.

    Отворила душата си към всички хора,
    отвръщаща на зло с добро,
    аз търсех отсреща силна опора,
    но отвръщано ми бе със зло.

    И изгубих вярата във вси1ки същества,
    живеех с ограбена и самотна душа.
    Не можех да се засмея дори за малките неща,
    останах си сама.

    В затвор, като затворник,
    в кафеза като птичка,
    аз исках да съм свободна и щастлива,
    исках да не съм самичка.

    Реших - ще се опитам да съм подла и зла,
    ще стана коренно различна.
    Дано поне така, когато не съм добра,
    за хората да съм привична.

    Загърбих всичко-болки и сълзи,
    загърбих и причтелите.
    Обърнах се и погледнах на света с други очи
    и така започнаха да ме уважават при
  • Добре е според мен!
  • Идеята е добра, но се нуждае от коригиране!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...