Харесваш ми
Харесваш ми, какво да правя,
нима за туй виновен съм,
как стана всичко, аз не зная,
и даже струва ми се сън.
Стоя и мисля, че сънувам,
кажи с какво ме ти плени,
защо мечтая и жадувам
до мен да бъдеш вечно ти.
А как обичам да се вглеждам
в сините за мен очи,
и как приятно е, когато
макар за миг до мен си ти!
© Иван Александров Всички права запазени