24.02.2009 г., 9:32 ч.

Хармония 

  Поезия
555 0 6
Ти си като вишнев цвят по мойте клони
и превръщаш сухотата в аромат и красота.
Едноцветието зимно в мен прогони,
многоцветно ме целуна... затрептя.

Аз съм онзи, който те подхранва с обич,
за да пърхаш с пеперудени крила.
С вятъра за твоето спокойствие се боря.
Силен съм. Любов ми е плътта.

От уханието твое се опивам
и на теб започвам да ухая пристрастено.
От звездите вечер с шепи блясък вземам,
върху теб да ги разсипвам денем.


© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??