Душата й -
красива е хармония
от музика и страсти -
неподправени.
За болката вратата
е заключила,
ключът е скътала
под прага си.
Там пази го,
за него го е скрила,
усмивките й нежно
да отключва
и в миговете
на душевно сливане,
като река, с любов,
да я прегръща.
Отдава се,
без мисъл покаяние,
с жажда покоряваща,
а не с безверие.
Поглъща я
блажено безтегловие,
а времето...
превръща се в безвремие.
© Таня Мезева Всички права запазени