25.03.2022 г., 20:20 ч.  

Hеизбежни 

  Поезия » Философска
244 1 7

Дори и да си тръгне е за малко,
дори вратата гневно не затръшнал,
че своя дух, божествена закалка,
вградил е в нас и вярата насъщна.

 

До лудост е играта усложнена,
месии луди местят дребни пешки,
а нейде там в огромната Вселена,
Мария жали своя син човешки.

 

Матрицата сами сме изградили,
чедата си яде, една и съща
а ангели – недраги и немили,
с ненужна милост призраци прегръщат.

 

И няма малки, няма и големи,
заблудата на дявол е такава,
и смешни са "великите дилеми"!
Смъртта с аршина всички изравнява.

 

След нас ще има пролети и зими,
и влюбени, и мразещи... И нежни,
щурци ще пеят... Та и невидими,
са чудесата Божи неизбежни

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Създадени сме тъй несъвършени.
Случайни. Генерични. Като пешки.
От рехав плат и дързост сме скроени.
И цял живот се спъваме във грешки.
Виреем в този свят почти надменно. ...
  289 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??