Hеизбежни
Дори и да си тръгне е за малко,
дори вратата гневно не затръшнал,
че своя дух, божествена закалка,
вградил е в нас и вярата насъщна.
До лудост е играта усложнена,
месии луди местят дребни пешки,
а нейде там в огромната Вселена,
Мария жали своя син човешки.
Матрицата сами сме изградили,
чедата си яде, една и съща
а ангели – недраги и немили,
с ненужна милост призраци прегръщат.
И няма малки, няма и големи,
заблудата на дявол е такава,
и смешни са "великите дилеми"!
Смъртта с аршина всички изравнява.
След нас ще има пролети и зими,
и влюбени, и мразещи... И нежни,
щурци ще пеят... Та и невидими,
са чудесата Божи неизбежни
© Надежда Ангелова All rights reserved.
