Хей кръчмарю вино дай
Хей кръчмарю, вино дай!
Чашите до горе напълни,
нека музиката да се лей,
цигуларю... засвири!
Тази вечер с вас, другари,
болката ще споделя,
в чашата със вино ще удавя
мъката на моята тъга.
Тя е там, при друг, видях я.
В прегръдките му е сега
и сякаш хиляди кинжали
в сърцето ми забива тя.
Вино казах... дай, кръчмарю...
цигуларю... ти свири!
Пий със мене, пий, другарю,
чашата до дъно опразни.
Мразя, мразя я... разбра ли?
И навеки ще я прокълна,
мир в душата си да не намери,
да остарее в самота.
1
Чашите до горе напълни,
нека музиката да се лей,
цигуларю... засвири!
Тази вечер с вас, другари,
болката ще споделя,
в чашата със вино ще удавя
мъката на моята тъга.
Тя е там, при друг, видях я.
В прегръдките му е сега
и сякаш хиляди кинжали
в сърцето ми забива тя.
Вино казах... дай, кръчмарю...
цигуларю... ти свири!
Пий със мене, пий, другарю,
чашата до дъно опразни.
Мразя, мразя я... разбра ли?
И навеки ще я прокълна,
мир в душата си да не намери,
да остарее в самота.
1
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
