Хей, любов
Защо винаги пропускаш моята врата?
Ключ, ако нямаш, ела, аз ще ти дам,
само не стой там.
Хайде, ела при мен, почини си,
разкажи ми как е минал деня,
разкажи ми чии съдби преобърна,
кажи ми кой целуна сутринта.
Ох, че сладки думи изричаш и всичко
така прекрасно звучи, дали обаче
само сладост си ти?
Сълзи, болка и тъга не носиш ли?
Чувала съм, че понякога боли.
Кажи ми, моля те, не ме лъжи.
Ето, ключа за сърцето ти повелявам.
Но защо го връщаш, недей. Вземи го
и го дай на който трябва, той ще
ме намери някой ден.
А тя изпи кафето и си тръгна,
сърцето ми без отговор остави.
Знам, след време пак ще се завърне,
но дали ключа ще пази.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
