14.07.2008 г., 10:34

Хей, любов

1.3K 0 4
Хей, любов, накъде така?
Защо винаги пропускаш моята врата?
Ключ, ако нямаш, ела, аз ще ти дам,
само не стой там.
Хайде, ела при мен, почини си,
разкажи ми как е минал деня,
разкажи ми чии съдби преобърна,
кажи ми кой целуна сутринта.
Ох, че сладки думи изричаш и всичко
така прекрасно звучи, дали обаче
само сладост си ти?
Сълзи, болка и тъга не носиш ли?
Чувала съм, че понякога боли.
Кажи ми, моля те, не ме лъжи.
Ето, ключа за сърцето ти повелявам.
Но защо го връщаш, недей. Вземи го
и го дай на който трябва, той ще
ме намери някой ден.
А тя изпи кафето и си тръгна,
сърцето ми без отговор остави.
Знам, след време пак ще се завърне,
но дали ключа ще пази.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....