Хей, приятел! Опри се на моето рамо!
Хей, приятел! Опри се на моето рамо!
Виж, дъга ще сваля - да ни топли по път.
Знам, че майка не съм. В сън простенеш ли: Мамо!
Ще съм просто жената от земната твърд.
Дай ръка, виж гореща е моята, пáри,
Ще поема безгласно и твойта вина.
Знам, звезда че не съм, но в среднощни кошмари,
чак от Млечния път ще сваля светлина.
Този път, друже мой, тръновит е и стръмен,
знам, че ангел не съм, но щом паднеш в дерето,
на страха и помами те - лепкав и тъмен,
ще отрежа крило, та да литнем в небето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
