Хей, стари приятелю,
защо се оставяш на сивото,
стари ми скъпи приятелю,
не загърбвай у себе си дивото ...

Хей, стара моя любов,
защо не си сложиш усмивката?
Защо не направиш на злото обков,
защо не пропуснеш за него отбивката?

Хей, пораснало малко момче,
разбирам - не искаш ръката ми,
но защо се оставяш на гневното днес,
отдай се на щастието, луди мечтателю!

Хей, стара, пораснала моя любов,
аз съм тук, копнея за една усмивка твоя,
защо не я сложиш и нея в обков
и не ми я изпратиш, за да спреш пороя?!