3.03.2019 г., 22:35

Хей ти!

889 0 1

Хей ти спомена къде се скри,
искам да излезеш 
и да ми припомниш,
де така тръгнах в онези дни, 
и защо вървях по пътища греховни! 
Искам да припомниш и онази, 
скритата сега мечта,
за света и любовта, 
дето въздуха изпълват волно! 
Дето безгреховната душа, 
среща любовта неволно! 
Кво от страх ли някакъв се скри? 
Хайде! Крайче някакво,
поне да се покаже?
Да погалва миналите дни!
С нещо днес деня, 
с усмивка тук да управлява! 
Хей ти спомена къде се скри?
Що така ме изостави?
Искам да ми върнеш пак онези дни!
Искам пак сърцето,
бъдещето да мечтае!

Максим Велков

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Максим Велков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз днес си намерих и издърпах едно крайче. Много съм доволна! И ти можеш! Някога дядо ме наричаше Маруша. Свиреше на гъдулката, а баба усмихнато потропваше хоро. Можеш! Можеш да хванеш крайче!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...