Хей ти спомена къде се скри,
искам да излезеш 
и да ми припомниш,
де така тръгнах в онези дни, 
и защо вървях по пътища греховни! 
Искам да припомниш и онази, 
скритата сега мечта,
за света и любовта, 
дето въздуха изпълват волно! 
Дето безгреховната душа, 
среща любовта неволно! 
Кво от страх ли някакъв се скри? 
Хайде! Крайче някакво,
поне да се покаже?
Да погалва миналите дни!
С нещо днес деня, 
с усмивка тук да управлява! 
Хей ти спомена къде се скри?
Що така ме изостави?
Искам да ми върнеш пак онези дни!
Искам пак сърцето,
бъдещето да мечтае!

Максим Велков