Хей, ти...защо си намусен/а...?!

Хей, ти...защо си намусен/а...?!

Хей, ти защо си намусен/а...?

Не ме заключвай, моля те...

в тези твои клетки от ками...,

не заключвай и себе си там безутешен/а...-

не толкова надълбоко

не толкова назад...

да не ти боли от това...,

бъди себе си,

не живей чужди роли...,

не се чувствай зле...,

бъди щастлив/а, въпреки

нещастията...!

Винаги напред върви

било то на близо или някъде далече...

но в центъра, във същността,

там където...

земята и небето се сливат...,

където хоризонта...,

не вижда граници...

и чувства се безкраен...!

Хей, ти защо си намусен/а...?

Според теб корените

на любовта...

къде са, няма ли ги,

загубeни ли са,

няма ли да бъдат,

няма ли да останат...,

не са ли единствената ни следа?!

Хей, ти защо си намусен/а...?

Между нас да си остане,

по - добре мен забрави,

но не забравяй незабравимите неща,

не забравяй щастливите мигове...,

някъде там закътани

в дъното на гардероба,

от някого изоставени

в стаята за гости...

Това са златните времена...

в живота -

доброто старо минало превърни

във мигове от мечти...!

Хей, ти защо си намусен/а...?

Може би аз греша...,

но опитвам да съм искрена...,

бъди и ти истински себе си,

прави своите грешки и 

учи се в опита да ги поправяш...

Хей, ти защо си намусен/а...?

Може би за теб

всичко, което казвам е лъжа,

и дори да не е с мен...

сподели истината в теб

не оставай безмълвен,

когато нещо трябва да се каже,

запази гласа на песента си,

за да може нещо да се направи...-

Хей, ти защо си намусен/а...?

Прости ми! ; Не ме моли за прошка... ;

Аз няма за какво да ти прощавам,

прости си ти...!

Хей, ти защо си намусен/а...?

Ако искаш чуй какво ще споделя,

аз също съм била сянката на кучето

научило се от раз да плува идеално...,

но знаеш ли на какво ме научи то,

умолявайки ме да вървя по своя път...:

 „Не бъди ничия сянка...,

бъди ти, по свой начин 

най - добрия приятел,

който каквото и да се случи

ще се върне у дома

за да раздаде от любовта си...”

Хей, ти Намусеният/ата...!

Не ме заключвай, моля те...

в тези твои клетки от ками...,

не заключвай и себе си там безутешен/а...!