18.11.2007 г., 6:02

Хербарий си... без име

1K 0 14
***
                         "Статуи се напукват,
                           приятелски лица,
                           те остават в музея
                           срещу ниска входна цена."


Скътах те във хербарийната мисъл...
и с лексиконен аромат те оцветих.
Усмихваш се... под себе си написал...
поредния си афишозен стих...

че някога през мен си минал...
и ралото ти мене набразди...
в градината ми... стълб застинал...
по-инакъв от другите скали...

Усмихвай се... че тази вкаменелост...
не знаеш... но до кръв ще избуи...
и театралната ти пошла смелост
във теб... от мен... ще се сломи...

И ще изсъхнеш в листите... без име...
а думите... гротескни до война...
вулканът ми ще разтопи... Помни ме!
Стихийна съм... лавинна тетива.

И тухлите ти от стена бетонна,
която, Боже!... си калил с лъжа...
ще срина... с ярост Вавилонна...
и ще загниеш от себична празнота!

Аз няма да те плащам... прежали ме...
додето си натровен от лица...
И скоро... знам!... ще нямаш име...
в хербария ми... на онези... без цена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Арлина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Предателя остава там, но остава за съжаление, това е урока!
  • Жестоко!!!
  • Уникална си, Арлина!!!
  • Браво !!!
  • Мило момиче,
    хубаво написано, остава да бъде изпълнено,
    при това по-добре без да е афиширано.
    Макар че е много хубав стиха ти,
    той само гъделичка егото му.
    Много си талантлива. Дано да срещнеш истински мъж, който да иска не само "да мине" през тебе, а да остане с тебе, за да се радваме на хубавите ти стихове. Поздрави!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...