*** "Статуи се напукват, приятелски лица, те остават в музея срещу ниска входна цена." Скътах те във хербарийната мисъл... и с лексиконен аромат те оцветих. Усмихваш се... под себе си написал... поредния си афишозен стих...
че някога през мен си минал... и ралото ти мене набразди... в градината ми... стълб застинал... по-инакъв от другите скали...
Усмихвай се... че тази вкаменелост... не знаеш... но до кръв ще избуи... и театралната ти пошла смелост във теб... от мен... ще се сломи...
И ще изсъхнеш в листите... без име... а думите... гротескни до война... вулканът ми ще разтопи... Помни ме! Стихийна съм... лавинна тетива.
И тухлите ти от стена бетонна, която, Боже!... си калил с лъжа... ще срина... с ярост Вавилонна... и ще загниеш от себична празнота!
Аз няма да те плащам... прежали ме... додето си натровен от лица... И скоро... знам!... ще нямаш име... в хербария ми... на онези... без цена!
Мило момиче,
хубаво написано, остава да бъде изпълнено,
при това по-добре без да е афиширано.
Макар че е много хубав стиха ти,
той само гъделичка егото му.
Много си талантлива. Дано да срещнеш истински мъж, който да иска не само "да мине" през тебе, а да остане с тебе, за да се радваме на хубавите ти стихове. Поздрави!
Аз няма да те плащам... прежали ме...
додето си натровен от лица...
И скоро... знам!... ще нямаш име...
в хербария ми... на онези... без цена!
ЧУДЕСНО КАЗАНО!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.