18 нояб. 2007 г., 06:02

Хербарий си... без име

1K 0 14
***
                         "Статуи се напукват,
                           приятелски лица,
                           те остават в музея
                           срещу ниска входна цена."


Скътах те във хербарийната мисъл...
и с лексиконен аромат те оцветих.
Усмихваш се... под себе си написал...
поредния си афишозен стих...

че някога през мен си минал...
и ралото ти мене набразди...
в градината ми... стълб застинал...
по-инакъв от другите скали...

Усмихвай се... че тази вкаменелост...
не знаеш... но до кръв ще избуи...
и театралната ти пошла смелост
във теб... от мен... ще се сломи...

И ще изсъхнеш в листите... без име...
а думите... гротескни до война...
вулканът ми ще разтопи... Помни ме!
Стихийна съм... лавинна тетива.

И тухлите ти от стена бетонна,
която, Боже!... си калил с лъжа...
ще срина... с ярост Вавилонна...
и ще загниеш от себична празнота!

Аз няма да те плащам... прежали ме...
додето си натровен от лица...
И скоро... знам!... ще нямаш име...
в хербария ми... на онези... без цена!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Арлина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Предателя остава там, но остава за съжаление, това е урока!
  • Жестоко!!!
  • Уникална си, Арлина!!!
  • Браво !!!
  • Мило момиче,
    хубаво написано, остава да бъде изпълнено,
    при това по-добре без да е афиширано.
    Макар че е много хубав стиха ти,
    той само гъделичка егото му.
    Много си талантлива. Дано да срещнеш истински мъж, който да иска не само "да мине" през тебе, а да остане с тебе, за да се радваме на хубавите ти стихове. Поздрави!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...