Apaika (Арлина)
149 941
18 нояб. 2007 г., 06:02

Хербарий си... без име 

  Поэзия
845 0 14
***
                         "Статуи се напукват,
                           приятелски лица,
                           те остават в музея
                           срещу ниска входна цена."


Скътах те във хербарийната мисъл...
и с лексиконен аромат те оцветих.
Усмихваш се... под себе си написал...
поредния си афишозен стих...

че някога през мен си минал...
и ралото ти мене набразди...
в градината ми... стълб застинал...
по-инакъв от другите скали...

Усмихвай се... че тази вкаменелост...
не знаеш... но до кръв ще избуи...
и театралната ти пошла смелост
във теб... от мен... ще се сломи...

И ще изсъхнеш в листите... без име...
а думите... гротескни до война...
вулканът ми ще разтопи... Помни ме!
Стихийна съм... лавинна тетива.

И тухлите ти от стена бетонна,
която, Боже!... си калил с лъжа...
ще срина... с ярост Вавилонна...
и ще загниеш от себична празнота!

Аз няма да те плащам... прежали ме...
додето си натровен от лица...
И скоро... знам!... ще нямаш име...
в хербария ми... на онези... без цена!

© Арлина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??