Баща ù се спомина внезапно

и майка ù сама остана

като лястовица, изоставена от ятото,

обкръжена от есенни врани.

Дъщеря ù кротко попита:

"С мен в града ли ще дойдеш, мамо?

Или може би предпочиташ

чужда жена да те гледа и тук да останеш?"

Старата я погледна бегло:

"Нека, дъще, нощес да премисля,

а утре лесно куфара си ще стегна,

щом така ми било писано..."

На сутринта, в най-новата си рокля,

увиснала бе страшно на въжето.

Устата бе сподавила воплите.

Очите търсеха мъжа ù на Небето.

На възглавката, дето лежа,

две изречения кратки:

"Дъще, не искам да ти тежа.

Заминавам при татко ти."