ххх
752
0
1
Баща ù се спомина внезапно
и майка ù сама остана
като лястовица, изоставена от ятото,
обкръжена от есенни врани.
Дъщеря ù кротко попита:
"С мен в града ли ще дойдеш, мамо?
Или може би предпочиташ
чужда жена да те гледа и тук да останеш?"
Старата я погледна бегло:
"Нека, дъще, нощес да премисля,
а утре лесно куфара си ще стегна,
щом така ми било писано..."
На сутринта, в най-новата си рокля,
увиснала бе страшно на въжето.
Устата бе сподавила воплите.
Очите търсеха мъжа ù на Небето.
На възглавката, дето лежа,
две изречения кратки:
"Дъще, не искам да ти тежа.
Заминавам при татко ти."
© Нина Чилиянска All rights reserved.
