ххх

9.05.2010 г., 19:34 ч.

Поезия » Друга

456 0 4

Пуснах днес света да си отиде

и забравих всички други хора.

Никой даже не успя да види

как със слънчогледите говоря.

Времето затворих във кутия.

На часовника стрелките счупих.

Със късмет намазах си филия.

За петаче - щастие си купих.

Плитка си изплетох от надежда

и крила си вързах от мечтите.

Чувствата си пеейки подреждах.

Страховете си навън изритах.

Слънце си поканих във душата,

с него смяхме се на два-три вица.

Пратих си проблемите по вятъра,

да ги сподели със всички птици.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.