9.05.2010 г., 19:34

ххх

623 0 4

Пуснах днес света да си отиде

и забравих всички други хора.

Никой  даже не успя да види

как със слънчогледите говоря.

 

Времето затворих във кутия.

На часовника стрелките счупих.

Със късмет намазах си филия.

За петаче - щастие си купих.

 

Плитка си изплетох от надежда

и крила си вързах от мечтите.

Чувствата си пеейки подреждах.

Страховете си навън изритах.

 

Слънце си поканих във душата,

с него смяхме се на два-три вица.

Пратих си проблемите по вятъра,

да ги сподели със всички птици.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...