9.05.2010 г., 19:34

ххх

627 0 4

Пуснах днес света да си отиде

и забравих всички други хора.

Никой  даже не успя да види

как със слънчогледите говоря.

 

Времето затворих във кутия.

На часовника стрелките счупих.

Със късмет намазах си филия.

За петаче - щастие си купих.

 

Плитка си изплетох от надежда

и крила си вързах от мечтите.

Чувствата си пеейки подреждах.

Страховете си навън изритах.

 

Слънце си поканих във душата,

с него смяхме се на два-три вица.

Пратих си проблемите по вятъра,

да ги сподели със всички птици.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...