May 9, 2010, 7:34 PM

ххх

  Poetry » Other
630 0 4

Пуснах днес света да си отиде

и забравих всички други хора.

Никой  даже не успя да види

как със слънчогледите говоря.

 

Времето затворих във кутия.

На часовника стрелките счупих.

Със късмет намазах си филия.

За петаче - щастие си купих.

 

Плитка си изплетох от надежда

и крила си вързах от мечтите.

Чувствата си пеейки подреждах.

Страховете си навън изритах.

 

Слънце си поканих във душата,

с него смяхме се на два-три вица.

Пратих си проблемите по вятъра,

да ги сподели със всички птици.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...