ххх
736
0
0
Прегърнах Болката като родна сестра,
успокоих я, превързах ù раните.
Напразно! Тя с всички сили се постара
в пипалата си хлъзгави да ме хване.
Самотата поканих на чай посреднощ,
проблемите ù да разреша предложих.
Тя скромно усмихна се и ми заби нож,
преди да изчезне и крак ми подложи.
С Тъгата се карахме няколко дена,
опитах се даже да я развеселя.
Тя злобно се дръпна и кимна студено,
бързо си тръгна. Дълго боля ме глава.
Накрая ще взема с Греха да изляза.
В нощен бар да ме води перверзника стар.
Ще го прелъстя. После ще се намразя.
И на Съдбата си ще ударя шамар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
