Прегърнах Болката като родна сестра,
успокоих я, превързах ù раните.
Напразно! Тя с всички сили се постара
в пипалата си хлъзгави да ме хване.
Самотата поканих на чай посреднощ,
проблемите ù да разреша предложих.
Тя скромно усмихна се и ми заби нож,
преди да изчезне и крак ми подложи.
С Тъгата се карахме няколко дена,
опитах се даже да я развеселя.
Тя злобно се дръпна и кимна студено,
бързо си тръгна. Дълго боля ме глава. ...