Прегърнах Болката като родна сестра,

успокоих я, превързах ù раните.

Напразно! Тя с всички сили се постара

в пипалата си хлъзгави да ме хване.

Самотата поканих на чай посреднощ,

проблемите ù да разреша предложих.

Тя  скромно усмихна се и ми заби нож,

преди да изчезне и крак ми подложи.

С Тъгата се карахме няколко дена,

опитах се даже да я развеселя.

Тя злобно се дръпна и кимна студено,

бързо си тръгна. Дълго боля ме глава.

Накрая ще взема с Греха да изляза.

В нощен бар да ме води перверзника стар.

Ще го прелъстя. После ще се намразя.

И на Съдбата си ще ударя шамар.