ххх

19.02.2015 г., 22:42 ч.

Поезия » Друга

432 0 0

На 09.01.т.г. мама се пресели

в Другия, По-Добрия Свят

Забраних си да страдам,

да тъгувам, да плача,

в пустота да пропадам,

да се стапям във здрача,

да се нося унило

във река от въздишки,

да съм наниз от гнили,

изтормозени нишки.

Забраних си напразно

минало да сънувам

и със думи омразни

все сълзИ да рисувам.

Забраних си... напразно!

Не съм аз... Подменена

е душата без чувството,

че си близо до мене.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.