19.02.2015 г., 22:42

ххх

632 0 0

 

На 09.01.т.г.  мама се пресели

в Другия, По-Добрия Свят

 

Забраних си да страдам,

да тъгувам, да плача,

в пустота да пропадам,

да се стапям във здрача,

 

да се нося унило

във река от въздишки,

да съм наниз от гнили,

изтормозени нишки.

 

Забраних си напразно

минало да сънувам

и със думи омразни

все сълзИ да рисувам.

 

Забраних си... напразно!

Не съм аз... Подменена

е душата без чувството,

че си близо до мене.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...