19 февр. 2015 г., 22:42

ххх

628 0 0

 

На 09.01.т.г.  мама се пресели

в Другия, По-Добрия Свят

 

Забраних си да страдам,

да тъгувам, да плача,

в пустота да пропадам,

да се стапям във здрача,

 

да се нося унило

във река от въздишки,

да съм наниз от гнили,

изтормозени нишки.

 

Забраних си напразно

минало да сънувам

и със думи омразни

все сълзИ да рисувам.

 

Забраних си... напразно!

Не съм аз... Подменена

е душата без чувството,

че си близо до мене.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...