Feb 19, 2015, 10:42 PM

ххх

  Poetry » Other
633 0 0

 

На 09.01.т.г.  мама се пресели

в Другия, По-Добрия Свят

 

Забраних си да страдам,

да тъгувам, да плача,

в пустота да пропадам,

да се стапям във здрача,

 

да се нося унило

във река от въздишки,

да съм наниз от гнили,

изтормозени нишки.

 

Забраних си напразно

минало да сънувам

и със думи омразни

все сълзИ да рисувам.

 

Забраних си... напразно!

Не съм аз... Подменена

е душата без чувството,

че си близо до мене.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...