ххх
390
0
0
Живеем спънато, смутено,
с проблемите си безконечни,
с мечтите ниски, до колене,
и вярваме - ще бъдем вечни.
Не чуваме – шептят листата,
не виждаме деня сияен...
И в погледите на децата
не можем да се разпознаем
Не помирисваме цветята.
Подритваме бездомно куче.
И подминаваме ръката
на просяка бездомен, скучен.
Върти се тромаво земята.
Във такт със нея се въртиме...
Без жал животът ни премята...
Но ние здраво се държиме -
ту смело следваме химери,
ту цели гоним тъй далечни.
И все със някой сили мерим,
и вярваме – ще бъдем вечни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
