17 мая 2015 г., 00:15  

ххх

391 0 0

Живеем спънато, смутено,

с проблемите си безконечни,

с мечтите ниски, до колене,

и вярваме - ще бъдем вечни.

 

Не чуваме – шептят листата,

не виждаме деня сияен...

И в погледите на децата

не можем да се разпознаем

 

Не помирисваме цветята.

Подритваме бездомно куче.

И подминаваме ръката

на просяка бездомен, скучен.

 

Върти се тромаво земята.

Във такт със нея се въртиме...

Без жал животът ни премята...

Но ние здраво  се държиме -

 

ту смело следваме химери,

ту цели гоним  тъй далечни.

И все със някой сили мерим,

и вярваме – ще бъдем вечни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...