17 мая 2015 г., 00:15  

ххх

396 0 0

Живеем спънато, смутено,

с проблемите си безконечни,

с мечтите ниски, до колене,

и вярваме - ще бъдем вечни.

 

Не чуваме – шептят листата,

не виждаме деня сияен...

И в погледите на децата

не можем да се разпознаем

 

Не помирисваме цветята.

Подритваме бездомно куче.

И подминаваме ръката

на просяка бездомен, скучен.

 

Върти се тромаво земята.

Във такт със нея се въртиме...

Без жал животът ни премята...

Но ние здраво  се държиме -

 

ту смело следваме химери,

ту цели гоним  тъй далечни.

И все със някой сили мерим,

и вярваме – ще бъдем вечни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...