Живеем спънато, смутено,

с проблемите си безконечни,

с мечтите ниски, до колене,

и вярваме - ще бъдем вечни.

Не чуваме – шептят листата,

не виждаме деня сияен...

И в погледите на децата

не можем да се разпознаем

Не помирисваме цветята.

Подритваме бездомно куче.

И подминаваме ръката

на просяка бездомен, скучен.

Върти се тромаво земята.

Във такт със нея се въртиме...

Без жал животът ни премята...

Но ние здраво  се държиме -

ту смело следваме химери,

ту цели гоним  тъй далечни.

И все със някой сили мерим,

и вярваме – ще бъдем вечни...