23.01.2010 г., 13:20

ххх

901 0 1

Не тръгвай, а поспри

в душата ми премръзнала -

топлите лъчи пусни,

не бъди така забързана.

Малко обич искам да ти дам

от моята душа замръзнала

не с пари, а даром -

жестокия свят прегърнала.

С очи горещи и косите разпилени

два въглена ми остави -

в жертвен огън изгорени,

в живота ми още малко остани!

Тогава ще съм щастлива,

че всичко даром ти отдадох,

а после си върви и знай, че не те предадох!



Нели Бонева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Бонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...