23 ene 2010, 13:20

ххх

  Poesía
906 0 1

Не тръгвай, а поспри

в душата ми премръзнала -

топлите лъчи пусни,

не бъди така забързана.

Малко обич искам да ти дам

от моята душа замръзнала

не с пари, а даром -

жестокия свят прегърнала.

С очи горещи и косите разпилени

два въглена ми остави -

в жертвен огън изгорени,

в живота ми още малко остани!

Тогава ще съм щастлива,

че всичко даром ти отдадох,

а после си върви и знай, че не те предадох!



Нели Бонева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Бонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...