Не тръгвай, а поспри
в душата ми премръзнала -
топлите лъчи пусни,
не бъди така забързана.
Малко обич искам да ти дам
от моята душа замръзнала
не с пари, а даром -
жестокия свят прегърнала.
С очи горещи и косите разпилени
два въглена ми остави -
в жертвен огън изгорени,
в живота ми още малко остани!
Тогава ще съм щастлива,
че всичко даром ти отдадох,
а после си върви и знай, че не те предадох!
Нели Бонева
© Нели Бонева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
