23 янв. 2010 г., 13:20

ххх

900 0 1

Не тръгвай, а поспри

в душата ми премръзнала -

топлите лъчи пусни,

не бъди така забързана.

Малко обич искам да ти дам

от моята душа замръзнала

не с пари, а даром -

жестокия свят прегърнала.

С очи горещи и косите разпилени

два въглена ми остави -

в жертвен огън изгорени,

в живота ми още малко остани!

Тогава ще съм щастлива,

че всичко даром ти отдадох,

а после си върви и знай, че не те предадох!



Нели Бонева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Бонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...