на Емо

Всеки ден със теб ми (б)е подарък.

Светлинка, покълнала в сърцето,

вик щастлив, до болка нежен, ярък.

Стълба, дето води към небето.

Болката по теб е тъмносиня

и на злобен таралеж прилича.

Тя упорства - няма да замине...

Вместо тебе болката обичам.

Миговете с тебе се повтарят.

В най-дълбока нощ ме навестяват.

Свети близко твоята цигара.

Вплетени телата ни остават.

Аз те викам. Ти ми се усмихваш.

Шепнеш ми ония, двете думи...

Онемяла, болката притихва.

Обичта е мостът помежду ни.