27 сент. 2016 г., 16:38

ххх43

667 0 0

                            на Емо

 

Всеки ден със теб ми (б)е подарък.

Светлинка, покълнала в сърцето,

вик щастлив, до болка нежен, ярък.

Стълба, дето води към небето.

 

Болката по теб е тъмносиня

и на злобен таралеж прилича.

Тя упорства - няма да замине...

Вместо тебе болката обичам.

 

Миговете с тебе се повтарят.

В най-дълбока нощ ме навестяват.

Свети близко твоята цигара.

Вплетени телата ни остават.

 

Аз те викам. Ти ми се усмихваш.

Шепнеш ми ония, двете думи...

Онемяла, болката притихва.

Обичта е мостът помежду ни.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...