ххх68
На Емо
Една замислена печал
ме връща всеки миг при тебе.
Изплетох от сълзѝте шал,
приших му пух от черен лебед.
Размахвам този шал в нощта,
защото знам, че ще ме видиш
сред хиляди лица, неща,
сред радости и сред обиди
ще ме познаеш по това,
че цялата за тебе светя,
по вдигнатата ми глава
към твоята звезда в Небето.
Ще се усмихнеш с обич пак,
щом моята любов познаеш
и през безмилостния мрак
при мен ще дойдеш от Безкрая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
