ххх68

11.02.2018 г., 0:31 ч.

Поезия » Любовна

620 1 3

На Емо

Една замислена печал

ме връща всеки миг при тебе.

Изплетох от сълзѝте шал,

приших му пух от черен лебед.

Размахвам този шал в нощта,

защото знам, че ще ме видиш

сред хиляди лица, неща,

сред радости и сред обиди

ще ме познаеш по това,

че цялата за тебе светя,

по вдигнатата ми глава

към твоята звезда в Небето.

Ще се усмихнеш с обич пак,

щом моята любов познаеш

и през безмилостния мрак

при мен ще дойдеш от Безкрая.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

asizi (Nina Toshich)

2018-02-11T19:23:05+02:00

Ох, толкова прекрасна тъга си изляла, Нина! Респект!
JujuBuju (Миглена Миткова)

2018-02-11T13:58:23+02:00

Прекрасно е, Нина!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-02-11T07:34:46+02:00

Той не е в безкрая! Той е в теб! Достатъчно е да затвориш очи и ще го видиш. Да си поемеш дъх и мислейки за него, ще го вдишаш! Прекрасна позия пишеш, Нина!