На Емо
Една замислена печал
ме връща всеки миг при тебе.
Изплетох от сълзѝте шал,
приших му пух от черен лебед.
Размахвам този шал в нощта,
защото знам, че ще ме видиш
сред хиляди лица, неща,
сред радости и сред обиди
ще ме познаеш по това,
че цялата за тебе светя,
по вдигнатата ми глава
към твоята звезда в Небето.
Ще се усмихнеш с обич пак,
щом моята любов познаеш
и през безмилостния мрак
при мен ще дойдеш от Безкрая.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
